20 oct 2012, 11:59

Кестенови мисли

  Poesía » Otra
778 0 8

                                              „И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”

                                                     Георги Господинов ”Физика на тъгата”

 

Дали навсякъде една и съща есента

запалва своите добри пожари?

Танцуват ли все същите листа

над пейките, където млади, стари

по своему се радват на света?

 

А кестените все така ли падат,

все гладко-обли, влажни и блестящи?

Очаква ли похвала и награда

хладният вятър, който нощем дращи

олющените примирени  сгради?

 

Дъждът безкраен ли е, свършва ли мъглата,

прегърнала дървета, хора, птици?

С все същата тревожност ли  цветята

потъват бавно в жълтите зеници

на есента... в едно с носталгията и тъгата?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам "добрите пожари" на тази есен! Разкошно е! Поздрав!
  • Прекрасно си пресъздала едно есенно усещане, впечатлена съм.
  • "Дали навсякъде една и съща есента

    запалва своите добри пожари?"


    Красиво,въпросително и тъжно.
    Дали ще те дочуе есента
    така заета да краси и мъмри
    треви и птици, хора и листа?
    Сега препуска... Времето я стяга.
    Когато зимата на трона се устрои
    тогаз ще седне Есента на прага
    на всичките писма да отговори...
  • носталгичен и прекрасен стих, Нина...
    рисуваш с думите!
    поздравления!!!
  • все същата тревожност...
    в цигулчината тъжна песен на есента...
    хубаво е, Нина...много..

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...