Кестенови мисли
„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа
над пейките, където млади, стари
по своему се радват на света?
А кестените все така ли падат,
все гладко-обли, влажни и блестящи?
Очаква ли похвала и награда
хладният вятър, който нощем дращи
олющените примирени сгради?
Дъждът безкраен ли е, свършва ли мъглата,
прегърнала дървета, хора, птици?
С все същата тревожност ли цветята
потъват бавно в жълтите зеници
на есента... в едно с носталгията и тъгата?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
