Китара без струни
Няма смисъл от лъжите вече.
Не те обичам аз, човече!
С одеялото на спомените те покрих,
от съзнанието ми те заличих,
сега участваш само в моя стих!
Омръзна ми да гледам колко си наивен,
но аз дълбоко те познавам и знам, че си безсилен.
Думите ти излизаха тъй звучно,
като от вълчебна китара.
Но сега звучат те само скучно,
лъжите са цяла камара! ...