28 дек. 2007 г., 14:02

Китара без струни

2.5K 0 7

Китара без струни 

 

Няма смисъл от лъжите вече.
Не те обичам аз, човече!
С одеялото на спомените те покрих,
от съзнанието ми те заличих,
сега участваш само в моя стих!

Омръзна ми да гледам колко си наивен,
но аз дълбоко те познавам и знам, че си безсилен.
Думите ти излизаха тъй звучно,
като от вълчебна китара.
Но сега звучат те само скучно,
лъжите са цяла камара!

Признай си, че станал си противен,
от много време чувствам и че си пасивен.
Никога не ще те срещна пак,
за прошка няма да получиш знак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нещо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре е написано!
  • Кой казва, че жените били слабият пол?
    Това е една достойна българка...
  • Щом според вас е така,веднага го променям. След като го направих,за момент и на мен много не ми хареса.
  • Жестока си! Сигурно си го заслужава... Поздрав. И Маги е права за цветовото оформление - не е абсолютно необходимо
  • Силвия, мила, стихотворението е достатъчно хубаво
    и без тези цветове...те отнемат вниманието от стиха.
    А мен ми направи удоволствие да прочета това прекрасно
    стихотворение. с обич за теб.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...