Китка от мисли

1 abr 2011, 21:35

Poesía » De amor

799 0 1

Бяла луна, звездна омара,
аромат на босилек и стара гора.
Вятър разлиства тихо листата,
в нежна прегръдка с топла ръка.

Шепот вселенен, звън на звезди,
стихнала кръв и топли очи.
Китка от мисли в мен заискрява,
цяла потръпвам - нощта е жарава.

Бликнала обич от мойта душа,
странник посреща тихо в нощта.
Нощните мигове с поглед редя -
мисли красиви в смели мечти.