21 ene 2020, 8:34

Клада

548 0 5

Очаквайте през Февруари в осмата ми книга...

 

КЛАДА

 

Жива горя... 
ритуалната клада е спасение... 
Ти запали огъня... 
Не го гаси! 
Жива горя като клада. 
Ти си вятъра... 
Пламъците са унищожителни... 
Възкресяват дори мъртвите неверници... 
А аз се моля... на колене... 
Вилней! Буря бъди...
Моля те... не го гаси!

 

19 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Геви!
  • Успех, Кате!
  • Антон, разсмя ме както винаги, Благодаря ти! Виж ся хубаво е като ти си кладата да знаеш!
  • Какви са тия кофи с вода!? Донесете дърва, въглища, нафта. Повтарям, разпалваме, раз-пал-ва-ме! Няма да гасим! И моля ви се, боклуци няма да горим, все пак трябва да се диша! Ало-о-о-у, пожарникарчето, да ми се махаш от тук с тоя маркуч!
    Извинявам се за хумористичното отклонение! Както винаги написано изключително образно! Недей да гаснеш!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...