Jan 21, 2020, 8:34 AM

Клада

  Poetry » Love, Other
550 0 5

Очаквайте през Февруари в осмата ми книга...

 

КЛАДА

 

Жива горя... 
ритуалната клада е спасение... 
Ти запали огъня... 
Не го гаси! 
Жива горя като клада. 
Ти си вятъра... 
Пламъците са унищожителни... 
Възкресяват дори мъртвите неверници... 
А аз се моля... на колене... 
Вилней! Буря бъди...
Моля те... не го гаси!

 

19 Януари 2020г.
©Екатерина Глухова 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Геви!
  • Успех, Кате!
  • Антон, разсмя ме както винаги, Благодаря ти! Виж ся хубаво е като ти си кладата да знаеш!
  • Какви са тия кофи с вода!? Донесете дърва, въглища, нафта. Повтарям, разпалваме, раз-пал-ва-ме! Няма да гасим! И моля ви се, боклуци няма да горим, все пак трябва да се диша! Ало-о-о-у, пожарникарчето, да ми се махаш от тук с тоя маркуч!
    Извинявам се за хумористичното отклонение! Както винаги написано изключително образно! Недей да гаснеш!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...