Назад! Престанах аз да ти се връзвам!
Навън е август, ала мен ме втриса!
Не, вярвай ми, не се изплъзвам!
Студено е, кръвта ми пак замръзна!
За тебе място няма в моя делник.
Кръгом и бягай, откъде се появи?
От пустото в душата ми - отшелник!
И като дъжд-пустиня мене промени...
Сега по-истинска съм, ала по-нежива.
Улегнала ще каже някой, аз - безволева.
Кибритена клечка над листче хартия,
отдала живота си в грам топлина.