29 may 2009, 7:36

Клетва към любимия 

  Poesía » De amor
815 0 4

        Заклевам те - не ме оставяй
        по пътя общ, сред път прокудена,
        в мъгла от мрачни подозрения -        
        премръзнала, сама, изгубена.

        Не позволявай с мръсни пръсти
        да ровят подлеци в душите ни;
        сплетни и хули, скверни думи -
        гони далече от мечтите ни.

        Тъй дълго търсих те и чаках те,
        че страшно е да си помисля,
        ти може би не си реалност
        и аз сама съм те измислила.

        Сама, и теб, и наш'то щастие
        сънувала съм в тъмни нощи.
        Ако е тъй - не ме пробуждай -
        аз искам да сънувам още.

© Ваня Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??