Клетва към любимия
Заклевам те - не ме оставяй
по пътя общ, сред път прокудена,
в мъгла от мрачни подозрения -
премръзнала, сама, изгубена.
Не позволявай с мръсни пръсти
да ровят подлеци в душите ни;
сплетни и хули, скверни думи -
гони далече от мечтите ни.
Тъй дълго търсих те и чаках те,
че страшно е да си помисля,
ти може би не си реалност
и аз сама съм те измислила.
Сама, и теб, и наш'то щастие
сънувала съм в тъмни нощи.
Ако е тъй - не ме пробуждай -
аз искам да сънувам още.
© Ваня Василева All rights reserved.
