Клошкар

1.

Гладен съм, а нямам пари...

От няколко дни не съм си купувал нищо

и  съм на стари изрезки от ...

Не се издържа...

С последните събрани стотинки

си бях купил една голяма...,

но и видях сметката за няколко дни...

Сега ровя в...

да намеря нещо,

защото умирам от глад.

Мозъка ми ще се пръсне...

Чудя се дали да не стана просяк...

Но не,

по-добре в боклука,

отколкото да се моля...

Все нещо мога да намеря...

А ето!!!

Не мога да повярвам!!!

Щастието ми се усмихна...

Ураааа!!!

2.

Някой беше изхвърлил,

всред жалките хранителни отпадъци,

символ на съвременното,

разпадащо се

консуматорско общество

три стари,

но съвсем запазени книги.

Не можех да повярвам на очите си...

Просълзих се от радост...

Най-малко за една седмица щях да имам храна...

3.

Нямаше време да ги разглеждам...
Трябваше да бързам.
Можеше някой да ме нападне
и да ми ги открадне,
макар да не бях сигурен,
че има други луди,
като мен...
Но знае ли се...

Прегърнах книгите, като малко дете
и се затичах към къщи...

Бях изнемощял от глад...

Не виждах нищо пред себе си...

Трябваше да бързам...

И преди да вляза
се препънах на прага
и паднах...

Загубих   съзнание.

Когато се свестих,
първата ми мисъл
беше за книгите...

Бях си ударил главата,
но не чувствах болка,
защото бях ги стиснал

здраво книгите,
като удавник...

Изправих се
и ги сложих на масата...

Най-после щях да...

Но когато отворих първата книга,
какво да видя!!!

4.

А между другото забравих да ви спомена,
че и на трите книги

нямаше заглавие

с големи букви,

а само  цифри: 1, 2 и 3.
А бях така гладен...
Мозъка ми беше привършил
почти всички запаси
и така бях отслабнал,
че ми се виеше свят...
Бях  започнал да халюцинирам.
Привиждаха ми се
какви ли не лакомства...
И когато отворих първата книга и видях,
че на всяка страница
имаше оскъдна храна
едва не припаднах.
Но в последния момент
извадих  последния си коз,
скрит за черни дни,
който гласеше:
"Има и по-лошо."
Съвзех се
и започнах да се храня...
на хапки…
защото...
на всяка страница
имаше най-много по една дума,
а на някои само препинателни знаци...
И все пак мисълта,
че можеше да бъде и по-лошо
ми помогна да преглътна
първата страница:

К л о ш к а р

Втората: 1.

Третата: Гладен

Четвъртата: съм

Петата:  запетайка

Шестата: а

Седмата: нямам

Осмата: пари,

докато стигнах  до последната,

която завършваше с многоточие.

Следваше втората книга...

5.

Започнах да се засищам
и съзнанието ми
да придобива самочувствие...

Втората книга
не беше по-различна от първата...

Вече утолил вълчия си глад
започна бавно да я преглъщам...

На първата страница,
както на първата книга
 пишеше:

Клошкар

Но на втората: 2.

"Значи това е втората част."-
започнах да размишлявам.

На третата: Някой

На четвъртата: беше

На петата: изхвърлил

На шестата: запетайка

На седмата: всред

На осмата: жалките

На деветата: хранителни

На десетата: отпадъци.

Внезапно проумях,
че всъщност чета
собствения си живот
и знаех по нататък
какво ще се случи...

Знаех,
че ще намеря три книги
и с двете щях
да задоволя глада си...

А с третата...

6.

...щях да се опитам
да променя съдбата си.

И какво по-лесно от това,
след като преди да я отворя
знаех какво ще пише в нея...

А именно това,
че след като съм намерил три книги
съм се затичал към къщи
изнемощял от глад,
за да се нахраня,
но когато съм отворил първата книга
съм останал много учуден,
защото на всяка страница
имало най-много по една дума
или препинателен знак.

И ИМА МНОГО ПРАЗНО МЯСТО,
КЪДЕТО МОЖЕШЕ ДА ДОПЪЛНЯ
СОБСТВЕНО РЪЧНО...

7.

...и така с третата книга
реших да променя
живота си...

Взех един молив и...
задрасках Клошкар
на първата страница
и...
написах Царят...
На втората страница задрасках 3.

и написах 1.
 

На третата и следващите
можете и ВИЕ
да напишете нещо...

8.
Какво!!!

Искате да ви ударя
едно рамо в началото
за отскок...
Дадено.

И така,
след като задраскаме  Клошкар
и напишем  Царят,

можем  да  продължим така:

Гладен съм, а имам пари,
много пари
и власт.

Но не ми се чете.

Не се издържа...

И така нататък...
 

До скоро!