Ключ
Поглеждам те през клоните напъпили
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде.
А после тръгваш си,
обратно,
към твоя зимен, старомоден дом,
където стъпки от нозе са рядкост,
а любовта - облечена в балтон.
Но зная,
че душата ти е будна
и топла като майски ден.
Все още е заключена, горката,
но...
ключът е в мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ле Бед Todos los derechos reservados
