1.04.2015 г., 21:26 ч.

Ключ 

  Поезия » Любовна
473 0 4

Поглеждам те през клоните напъпили 
и даже виждам те през облачно небе.
Говориш леко,
като вятър,
играещ си със пролетното ми перде.
А после тръгваш си,
обратно,
към твоя зимен, старомоден дом,
където стъпки от нозе са рядкост,
а любовта - облечена в балтон.
Но зная,
че душата ти е будна
и топла като майски ден.
Все още е заключена, горката,
но...
ключът е в мен.

© Ле Бед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??