13 dic 2023, 15:00

Код за достъп

  Poesía
843 1 2


                          "трябва ми код 
                            за взлом в мислите"
                                             Vessi Vlaich

 

 

Дали ще мога да вляза с взлом 
в мислите ти? 
Ще направя набързо погром 
и ще се върна във себе си... 
Но нямам нужния код, 
пробвам пак и пак, и пак, 
грешен е всеки мой ход!
Още съм на моя праг,
въртя се в главата си. 
А мислите мои се лутат, 
блъскат се, падат, 
не се предават... 
Особено една, 
напориста,
като нова луна... 
Решавам да я последвам. 
Почти я преследвам. 
Настигам я. 
Кажи ми, какъв е кода? 
Питам я, после се моля... 
Може би е надежда? 
А тя ме поглежда 
и с усмивка най блага
ми казва: 
Любов е кода, драга...
Любов изричам 
и в миг разбирам, 
че код друг не ми трябва!
Любовта е кодът за достъп
до всичко и всеки... 
Любовта е кодът за достъп
сега и навеки... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Данова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...