Зелени сърца, потъмнели съмнения,
неузрели надежди и подмолни копнения,
част една егоизъм на три части заблуда,
различаваш ли здравето в цялата лудост?
Седем пъти грешиш, разкаяние няма,
колко пъти подхвърляш думи празни в замяна?
Със душа на тийнейджър и очи на мъртвец,
полезен колкото бръмбар, със страстта на молец
изяждаш живота - ден след ден, час след час.
Някой вика отвътре, заглушаваш гласа.
И след миг се събуждаш все така неузрял,
но животът е минал. Е, добре ли поспа?