4 jul 2007, 20:51

Кога?

  Poesía
766 0 3

Крия се зад сигурни жестове,
когато искам от погледи пронизващи да се изплъзна,
усмивката ми служи за стена,
когато изпод ръкавите ми истината напира да излезе…

Но факт е - Аз и моята Женственост се помирихме…

Лято е, а мъжете голи до кръста, кръстосали крака и
Жените, които дъвчат тютюн
объркват ме,
побъркват ме,
кога ще престана да се въртя около себе си?
Кога?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Питър Хайнрих Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • когато почнеш да се въртиш В себе си, хванал Се за ръка...
  • Приема се.
  • Поздрав за усмивката! И спри да се въртиш,че ще ти се завие свят.=)Какво ще кажеш да ти попея? Искам и аз да се въртя заедно с теб-да гледаме небето и да търсим избягали хвърчила.=)

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...