21 abr 2018, 9:33

Когато

  Poesía
548 0 0

 

Една жена при друг отива,

когато вечер сама заспива.

Когато болката в сърцето,

за миг дори не спира.

Когато любовта е с вкус

на горчиво вино.

Когато  в душата

пролетта е люта  зима.

Любов при друг намира,

когато първата  умира.

Когато в прегръдките му,

чувства се щастлива.

Когато сърце любящо,

дава и отново сила.

Всяка нежна ласка,

топли сърцето наранено,

и прави я посвоему щастлива.

Когато вечер изморена,

усеща обич с дъх на бяло вино

 и пролет, тъй красива.

Обичана и оценена,

тя отново е щастлива.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© С. П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...