Когато
Часът е точно „няколко“ без пет,
седим си аз и аз, и тишината,
и взираме се в грозния тапет
„разлистил“ всяка гънка на стената.
Увисва за пореден път въпрос,
преминал бързо само да ужили
окото със заседналия грозд
или да сложи новите осили.
Трепери в скука нощното перде,
и чака изгрева, а за какво ли ...
сега е сиво, сутрин е кафе
със мирис на последни гладиоли.
Часът е точно „няколко“ без пет
и точно тук, отново се замислих,
кога намразих грозния тапет ...
... когато, като него се „разлистих“!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анастасия Todos los derechos reservados
