anastasia73 (Анастасия)
30 101
14.09.2019 г., 19:32 ч.

Когато 

  Поезия » Друга
1024 5 11

Часът е точно „няколко“ без пет,
седим си аз и аз, и тишината,
и взираме се в грозния тапет
„разлистил“ всяка гънка на стената.


Увисва за пореден път въпрос,
преминал бързо само да ужили
окото със заседналия грозд
или да сложи новите осили.

 

Трепери в скука нощното перде,
и чака изгрева, а за какво ли ...
сега е сиво, сутрин е кафе
със мирис на последни гладиоли.


Часът е точно „няколко“ без пет
и точно тук, отново се замислих,
кога намразих грозния тапет ...
... когато, като него се „разлистих“!

© Анастасия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??