1 jul 2021, 13:55

Когато

  Poesía » Otra
706 3 6

                      Когато

 

Щом тръгнеш сам по лунните трасета,
за да отпразнуваш сам раздялата, 
в палитрата танцуват силуети
със сянката ти - бялата.

 

И те обгръща кукувича прежда,
когато очертава се решение.
Сърцето в тъмни сънища превежда - 
крушение. Крушение.

 

Когато си негоден за раздяла
и вият във душата ти виелици - 
тъгата нажежена е до бяло - 
къде ли си? Къде ли си?

 

И шансовете са досадно малко,
когато те нападнат отчаяния -
припяват в тишината катафалки - 
мълчание. Мълчание.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...