Когато в съня си
покорно се сгуша
на тихите пазви
в нощта,
аз чувам дъха си
и тъй лъкатуша -
подобно
искряща сълза.
Но после се спирам
и плахо съзирам
златистокафяви очи.
Отново заспивам,
защото разбирам
това, че до мене си ти.
© Росица Петрова Todos los derechos reservados
Радвам се да те видя тук!
Благодаря!