Когато думите не стигат
И всичко тръгва зле...
Когато просто сълзите се стичат
И иска ти се да умреш!
Когато всичко свършва...
И няма връщане назад...
Ти тръгни си без обида!
И недей да се обръщаш пак!
Когато тръгнеш, той ще разбере,
Че да си обичан било е най-добре!
Той след теб ще тича, ще се моли пак...
Но сега е време в него да царува мрак!
Когато дойде края... наистина боли
Но болката остава само... когато той те нарани!
Обичай друг тъй силно както него,
Жадувай друг тъй силно както него...
Защото от мен това помни:
Не всички на земята, да нараняват са дошли!
© Веситу Янчева Todos los derechos reservados