May 13, 2006, 9:29 PM

Когато...

  Poetry
1.2K 0 2

Когато думите не стигат

И всичко тръгва зле...

Когато просто сълзите се стичат

И иска ти се да умреш!

 

Когато всичко свършва...

И няма връщане назад...

Ти тръгни си без обида!

И недей да се обръщаш пак!

 

Когато тръгнеш, той ще разбере,

Че да си обичан било е най-добре!

Той след теб ще тича, ще се моли пак...

Но сега е време в него да царува мрак!

 

Когато дойде края... наистина  боли

Но болката остава само... когато той те нарани!

Обичай друг тъй силно както него,

Жадувай друг тъй силно както него...

Защото от мен това помни:

Не всички на земята, да нараняват са дошли!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веситу Янчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не всички на земята, да нараняват са дошли!" наситина браво , страхотно е, а ако и ти самата наистина вярвяш в това ти свалям шапка
  • добра си

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...