27 mar 2007, 12:38

Когато

  Poesía
785 0 1

Когато бурята притихне, не вали.
Кoгато слънцето изгрее, не ранява.
Когато огънят угасне, не изгаря.
Когато мислите изстинат, не боли.

Когато търся нещо твое - не намирам.
Когато губя нещо свое, не тъжа.
Когато бълвам в тебе огън, не горя.
Когато тръгвам с бяг към теб - умирам.

Когато гледам те - със глас се смея.
Когато тръгвам си, не се обръщам.
Когато ме раняваш, аз преглъщам.
Когато теб те няма,  не живея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...