КОГАТО АЗ
Когато идвам,
слънцето изсипва огнен дъжд върху земята
и нажежава трансцендентно моето очакване.
Когато идвам,
влакът изпреварва всички разписания,
а релсите под него пеят в до мажор.
Когато идвам,
по алеята на любовта минаваме,
заслушани в омайния й шепот.
Когато идвам,
ласкава и щедра е нощта,
потапяме се в нея с тих екстаз.
Когато си отивам,
примирено пред деня нощта отстъпва
и сменя се екстазът със тъга.
Когато си отивам,
шепотът вълшебен е заглъхнал –
встрани от пътя ми простира се алеята на любовта.
Когато си отивам,
влакът се клатушка уморено,
а релсите от тежестта миньорно стенат.
Когато си отивам,
бавно слънцето над хоризонта се издига
и хлад обгръща вечния копнеж.
Когато идвам и когато си отивам...
© Атанас Димитров Todos los derechos reservados