11 oct 2004, 11:22

Когато аз

  Poesía
1.1K 0 0

                      КОГАТО АЗ

 

Когато идвам,

слънцето изсипва огнен дъжд върху земята

и нажежава трансцендентно моето очакване.

Когато идвам,

влакът изпреварва всички разписания,

а релсите под него пеят в до мажор.

Когато идвам,

по алеята на любовта минаваме,

заслушани в омайния й шепот.

Когато идвам,

ласкава и щедра е нощта,

потапяме се в нея с тих екстаз.

 

Когато си отивам,

примирено пред деня нощта отстъпва

и сменя се екстазът със тъга.

Когато си отивам,

шепотът вълшебен е заглъхнал –

встрани от пътя ми простира се алеята на любовта.

Когато си отивам,

влакът се клатушка уморено,

а релсите от тежестта миньорно стенат.

Когато си отивам,

бавно слънцето над хоризонта се издига

и хлад обгръща вечния копнеж.

 

Когато идвам и когато си отивам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...