7 feb 2007, 20:29

Когато бях със теб..

  Poesía
1.7K 0 5
Когато бях със теб,
обичах да пиша,
тогава имах какво да кажа,
чувствата преливаха в мен...

Когато бях със теб,
обичах да се усмихвам,
тогава знаех, че може би мислиш за мен,
а усмивката сама се появяваше...

Когато бях със теб,
обичах да слушам музика,
песните ми напомняха за теб
и красивите мигове, които изживяхме...

Когато бях със теб,
обичах да гледам звездите,
знаех, че и ти си под това небе
и ги виждаш...

Когато бях със теб... живях...
а сега съм само тяло без душа
правя всичко, защото "трябва"...
а дори не знам коя съм аз...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мила Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво и от мен!! (не е задължително в едно стихотворение да има рима,важното е то да изразява най-точно това,което чувстваш,нали така???))) БРАВО!
  • Страхотно написано и мн вярноно не губи куражвсичко е временно
  • Много красиво стихче.
    Поздрави!!!/6/
  • Последните 4-тири реда най - много ми харесаха ! Иначе като цяло стихотворението е супер !
  • Много истина съдържа стихотворението ти.Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...