Когато стане мрачно и студено
и времето, кръстосало стрелки,
откаже да те подари на мене,
събуй ината си прашасал и тръгни
към тази пожълтяла обич, дето
дори насън отказваш да дадеш.
Тя още чака – стихнала, проклета,
настръхнала като изплашен таралеж...
Ти тръгвай. Аз... не знам дали е късно,
но вечността минути не брои.
Подай ръка. Ако не я откъсне,
все още има шанс да я опитомиш.