Да пренебрегнеш болката,
когато една любов загива
Да не чуеш отчаяният вик,
който сама надигаш
Да не усетиш горчивите сълзи,
които по лицето ти се стичат
Да продължаваш да се бориш,
когато знаеш че дошъл е краят...
Изведнъж забравяш какво е светлина
и всичко потъва в непрогледен мрак
А агонията ти бавно ще расте
докато всяко кътче в душата ти умре...
© Цвети Миланова Todos los derechos reservados