5 sept 2006, 12:05

когато една любов загива

Poesía

1.8K 0 3

Да пренебрегнеш болката,
когато една любов загива
Да не чуеш отчаяният вик,
който сама надигаш
Да не усетиш горчивите сълзи,
които по лицето ти се стичат
Да продължаваш да се бориш,
когато знаеш че дошъл е краят...
Изведнъж забравяш какво е светлина
и всичко потъва в непрогледен мрак
А агонията ти бавно ще расте
докато всяко кътче в душата ти умре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Cveteto (Цвети Миланова)

Мерси наистина изобщо не съм мислила за формата... това са просто чувствата ми в този момент

2006-09-07T13:27:17+03:00
ria (Гергана Иванова)

Чувството е силно, формата - слаба.Чакам нещо друго от теб...

2006-09-06T21:54:10+03:00
Джеси (Джесика Алба)

лелеееееееееее!БРАВООООООООООООООООО!!!!КРАСОТА!!!!!!!! (6)!!!

2006-09-05T22:56:52+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0