selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
5 sept 2014, 7:50

Когато губиш дланите си 

  Poesía » Otra
485 0 6

Тъжно е.

Когато губиш дланите си -

неспособни да се съберат от мъка.

Неизбежната агония на безучастност.

Думите

във зъбите ти скърцат -

маловажни,

празни.

Погледът ти мръква.

На очите  процепите - рани са.

Изпъкнали и влажни -

устните навътре

се обръщат.

 

Страшно е.

Когато със тъгата ти те свързва

ледена парализа на чувствата.

Апатия.

Към съжалението хранеща единствена симпатия.

 

И странно е.

Наоколо измръзва.

Счупват се.

И тъжно е...

 

Когато губиш дланите си -

неспособни да се съберат от мъка.

 

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изкуството трябва да се изстрада... Поздравления!
  • Така е, Ина. От мъка лесно се твори, от радост - трудно. "Защото щастието се живее, а мъката се изживява."
    Затова Батето /лека му пръст/ казваше:" И да паднем и да бием - все ще се напием!"

    Леко перо!
  • Благодаря, че прочетохте, Миночка, Мисана, Ангел!
    Мисана, от мъка се твори лесно. Истинската трудност е - в радост да търсиш изкуство (:
    Светлина -С
  • Не виждам какво може да се каже.То всичко е казано.Поздрав!!!
  • Прекрасно стихотворение, Ина, на което давам най-висока оценка. То е искрено, вълнуващо и отлично написано. Сега вече ми е интересно от какъв характер ще са нападките към теб. Но ти породи един много интересен въпрос у мен още с встъпителните си редове:

    "Тъжно е.
    Когато губиш дланите си -
    неспособни да се съберат от мъка."

    Бих нарекъл това, дори, анти-въпрос:

    "Тъжно е.
    Когато губиш дланите си -
    неспособни да се съберат от радост."

    Защото дали е от мъка или е от радост, ако дланите бъдат загубени за твореца /в твоя случай - като художник/, то каква е разликата за него - той няма да може да рисува, или да свири на музикален инструмент. Е, ако пише, може да диктува на спийкрайтър /този случай не е драматичен/. И каква ще му е утехата, че финалният лобен резултат е причинен не от мъка, а от радост. Защото има случаи, когато човек получава инфаркт и от радост /а не само от мъка/. И в двата случая той отива на едно и също място - затиснат от кръст или мраморна плоча.
    За този творец ми е думата. Нима радостта би го утешила, ако му коства творческия процес. Мисля, че едва ли. Често пъти инстинктивно се стремим към радост и щастие, без да си даваме сметка за цената, която плащаме. А Тъгата идва от Времето, не от лошите или от добрите неща /защото те дори могат и да се уравновесят/, а единствено от Времето. Тъгата идва от тъжната усмивка на Времето, което ни поглъща бевно и неотменно. Така мисля аз.

    Поздравявам те за този силен текст и ти пожелавам нови великолепни стихове: Мисана
  • Много тъжно!
Propuestas
: ??:??