Когато губиш дланите си

Comentarios

• 

  DifferentPrince (Радослав Петров)

  Изкуството трябва да се изстрада... Поздравления!

  2014-09-17T12:28:12+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Така е, Ина. От мъка лесно се твори, от радост - трудно. "Защото щастието се живее, а мъката се изживява."
  Затова Батето /лека му пръст/ казваше:" И да паднем и да бием - все ще се напием!"
  
  Леко перо!

  2014-09-08T21:37:19+03:00
• 

  selene727 (Северина Даниелова)

  Благодаря, че прочетохте, Миночка, Мисана, Ангел!
  Мисана, от мъка се твори лесно. Истинската трудност е - в радост да търсиш изкуство (:
  Светлина -С

  2014-09-06T17:52:05+03:00
• 

  aap (Ангел)

  Не виждам какво може да се каже.То всичко е казано.Поздрав!!!

  2014-09-05T18:24:27+03:00
• 

  vega666 (Младен Мисана)

  Прекрасно стихотворение, Ина, на което давам най-висока оценка. То е искрено, вълнуващо и отлично написано. Сега вече ми е интересно от какъв характер ще са нападките към теб. Но ти породи един много интересен въпрос у мен още с встъпителните си редове:
  
  "Тъжно е.
  Когато губиш дланите си -
  неспособни да се съберат от мъка."
  
  Бих нарекъл това, дори, анти-въпрос:
  
  "Тъжно е.
  Когато губиш дланите си -
  неспособни да се съберат от радост."
  
  Защото дали е от мъка или е от радост, ако дланите бъдат загубени за твореца /в твоя случай - като художник/, то каква е разликата за него - той няма да може да рисува, или да свири на музикален инструмент. Е, ако пише, може да диктува на спийкрайтър /този случай не е драматичен/. И каква ще му е утехата, че финалният лобен резултат е причинен не от мъка, а от радост. Защото има случаи, когато човек получава инфаркт и от радост /а не само от мъка/. И в двата случая той отива на едно и също място - затиснат от кръст или мраморна плоча.
  За този творец ми е думата. Нима радостта би го утешила, ако му коства творческия процес. Мисля, че едва ли. Често пъти инстинктивно се стремим към радост и щастие, без да си даваме сметка за цената, която плащаме. А Тъгата идва от Времето, не от лошите или от добрите неща /защото те дори могат и да се уравновесят/, а единствено от Времето. Тъгата идва от тъжната усмивка на Времето, което ни поглъща бевно и неотменно. Така мисля аз.
  
  Поздравявам те за този силен текст и ти пожелавам нови великолепни стихове: Мисана

  2014-09-05T16:38:38+03:00