selene727
129 el resultado
Едни очи споделят Черното и Бялото -
сиамските близнаци от Небето и Земята.
Слепени във лицата си - те гледат винаги във другия, но виждат в него - себе си.
Родил се е тогава силуетът на Човека - по средата -
способен да решава със сърцето и главата си - ...
  1121 
В издайническата повърхност на морето
се оглежда Невидяното
и се съмнява в естеството на реалността.
И с право!
Така ще бъде дълго - ...
  382 
Решил си да се спреш -
умората е вкаменила стъпалата ти.
Тежат ти крехките хартиени пера
и паяжините в перата ти.
Подострените им забити оси прокървяват. ...
  551 
Отидох на терасата,
за да подготвя мисълта си
за Рене Магрит.
По-точно - щях да гледам филм за неговата биография.
Запалих си цигара, ...
  518 
от късното вълнение на мислите ми
се увлича всеки прилив
откъснато от себе си -
небето
се облича във вода ...
  486 
Какво е птицата,
която съградих
от малките лилави камъчета...
Птица ли е?
Шепа камъчета? ...
  892  12 
ти
си точица дихание
за немислима мерна единица време
докато
усещането е навсякъде ...
  554 
пътувам
през процепа бучи с еднаква спрямо скоростта ми
сила - вятърът
в обратната посока
и гони залепения за кожата ми слънчев восък ...
  475 
Вие ме следяхте цяла вечер.
Аз ви чаках да влезете през вратата
на ателието
и постоянно я поглеждах -
голяма и бяла, ...
  507 
Луната никога не е била
овална
топка.
Тя не се върти
в познатата ни орбита - ...
  417 
Океаните са пресушени.
Реките не намират пътя си
през набраздените ни длани
и за това не съществуват.
Всъщност... ...
  388 
Есен,
миришеш на кестени.
Шушкаш под моите стъпки.
Вечно си сънена -
както врабчетата ...
  529 
Черна котка
с бяла звезда на гърдите
дебне гълъби.
Виждам едно
ангелско перце. ...
  523 
Гледам всички грешки,
които явно си простих -
щом продължавам да живея.
Това, което ме прави нещастна,
защото трябва, ...
  535 
когато в крайна сметка
се окажеш жертвата наистина
парадоксалното зашива твоята уста
макар че виждаш
правилна е слабата ти истина ...
  602 
отново
преминавам през същата гора
за n-ти път оставям холограмите ѝ
зад гърба си
не се обръщам ...
  420 
вече е друго да си самотен
нагнетява
няма го спокойствието на смъртта
в дълбинните участъци на океана
няма я невинноста да те оневинява ...
  534 
каква ли е
професията на поета
може би убиец
или цвете
слепеца можеш да попиташ ...
  412 
всичко има сенчеста страна
в дланта ми звънкат
Слънце и Луна
когато се ударят
чувам, че вибрират ...
  435 
в моя собствен свят
сама
сама
сама съм
по-сама от най-единственият ...
  487 
всичко
и нищо
и след хората
нищо
и всичко ...
  626 
на стола
с отпуснатите длани
мъжът се изпарява в облак
завалява
по студено-синьото му тяло ...
  440 
Опитах се да ненавиждам
хитрините на живота
и се спънах
в собствените си очи.
Опитах се ...
  456 
изгладих ризата си
още мокра
и до колкото си спомням
я облякох бавно
както се облича спомен ...
  1124 
не натоварвай случая
с безумните си фотоапарати
поспри се
ослепяваш го
светкавици ...
  440 
Страхът от смъртта ни кара да сме изобретателни в определени ситуации, които отчитаме като опасни за живота ни. Следователно - това което причинява човешкото въображение е неговият инстинкт за самосъхранение. това е и причината роботите да не могат да излязат от своята “кутия“ на рациото - те нямат ...
  796  16 
Едно крило
лежи на влажната земя.
Без птица.
А по-нататък -
купчина пера. ...
  436 
Душата на душата ми,
писателю,
не ме напусна в търсене на друга.
Душата на душата ми
престана ...
  562 
Избягаш ли от мен -
ще те открия.
Ще се обърнеш в себе си,
а аз съм там -
енергия, ...
  463 
аз съм теб
ти си мен
един е ние
всички са едно
и също ...
  484 
1.
две стълбища
едното е постлано с глъч
приятели
по другото съм винаги сама ...
  1142 
да погледнем в ненасита в порите на ветровете
там няма нищо
само счупени трептения
от милосърдност
и осърдните обърквания ...
  1105  17 
малко пространство развяно
според волята на вятъра
постоянство
намерено в намерението на непостоянното
поляната ...
  476 
когато
времето
се отдели от твоите ръце
и пръстите ти
затрептят във мараня ...
  562 
Сънувах,
от високо,
че съм въздухът
и всеки вдишваше от мен.
Сънувах, че ме праща полъх към ...
  563 
Лельо Емили,
здравей!
Малко ме е срам да пиша.
Днес пчелиците са на изчезване.
Въздухът ни труден е за дишане, ...
  697  12 
Веществено -
същественото трябвало да бъде!
Да може като ходим -
в него да се спъваме!
  436 
поглеждам себе си
черно в черното на кладенец
и хвърлям камъче
с надежда
да не му оцеля дъното ...
  481 
/на всички отминали приятелства,
най-много - на Бени/
Понякога се сещам за старите приятелства
носталгия
припомням си какво е значело завинаги ...
  611 
Червилото по фасовете винаги е мълчаливо.
От бледо - наслоява себе си до най-наситената тишина.
От плътността на думите, създала си червило -
изпепелява мислите си пушеща жена -
издишайки с безплътно мъртво-сиво. ...
  755  12 
Propuestas
: ??:??