Ксиана (Яница Ботева)
78 695
7 jun 2007, 8:59

Когато любовта си отиде 

  Poesía
860 0 6
Любов?
Какво стана с теб? Къде си? Върни се.
Но нея я нямаше.
Като пролетен сняг във клонака стопи се.
Същата тази любов, за която в огъня влизахте,
за която мечтаехте, а тя все не откликваше,
за която се борехте и живота си давахте,
и душите си щедро във ада продавахте.
Да, любовта, която, като имахте не оценихте,
прогонихте я, силата й подценихте...
А тя не чакаше втора покана.
Отиде си, обидена, разплакана, посъдрана...
Но горда.
Знаехте, че никога няма при вас да се върне.
Беше ви толкова леко, бяхте малко объркани.
Но тогава не мислехте. Никой не помоли за прошка.
И вратите затръшнаха се пред вас силно, с грохот.
Няма я вече силната, истинска, първа любов,
чухте само на сърцата прощалния зов.
А те бяха разбити, но вие не си го признахте.
На пук на всичко с тях се подиграхте.
И продължихте всеки сам по своята пътека,
съзнавайки, един без друг, че няма да е леко.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??