Когато любовта си отиде
Любов?
Какво стана с теб? Къде си? Върни се.
Но нея я нямаше.
Като пролетен сняг във клонака стопи се.
Същата тази любов, за която в огъня влизахте,
за която мечтаехте, а тя все не откликваше,
за която се борехте и живота си давахте,
и душите си щедро във ада продавахте.
Да, любовта, която, като имахте не оценихте,
прогонихте я, силата й подценихте...
А тя не чакаше втора покана.
Отиде си, обидена, разплакана, посъдрана...
Но горда.
Знаехте, че никога няма при вас да се върне.
Беше ви толкова леко, бяхте малко объркани.
Но тогава не мислехте. Никой не помоли за прошка.
И вратите затръшнаха се пред вас силно, с грохот.
Няма я вече силната, истинска, първа любов,
чухте само на сърцата прощалния зов.
А те бяха разбити, но вие не си го признахте.
На пук на всичко с тях се подиграхте.
И продължихте всеки сам по своята пътека,
съзнавайки, един без друг, че няма да е леко.
Какво стана с теб? Къде си? Върни се.
Но нея я нямаше.
Като пролетен сняг във клонака стопи се.
Същата тази любов, за която в огъня влизахте,
за която мечтаехте, а тя все не откликваше,
за която се борехте и живота си давахте,
и душите си щедро във ада продавахте.
Да, любовта, която, като имахте не оценихте,
прогонихте я, силата й подценихте...
А тя не чакаше втора покана.
Отиде си, обидена, разплакана, посъдрана...
Но горда.
Знаехте, че никога няма при вас да се върне.
Беше ви толкова леко, бяхте малко объркани.
Но тогава не мислехте. Никой не помоли за прошка.
И вратите затръшнаха се пред вас силно, с грохот.
Няма я вече силната, истинска, първа любов,
чухте само на сърцата прощалния зов.
А те бяха разбити, но вие не си го признахте.
На пук на всичко с тях се подиграхте.
И продължихте всеки сам по своята пътека,
съзнавайки, един без друг, че няма да е леко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
