Когато любовта си отиде

Днес аз съм тук, а ти, мила, си далеч -

самотни, тъжни, пусти пак са мойте дни...

"Обичаш ли ме?" или ме забрави веч -

в мислите ми нощем идваш ти...

Нещастен съм в плен на самотата -

оковала ме със страх и с тъга...

Ах, колко пусто вътре е в душата,

щом далеч отиде любовта!

Надеждата едничка с мен остана,

че плачеш някъде и ти сега за мен...

че ще зарасне моята любовна рана,

когато върнеш се при мен...

Слънцето изгрява, красив ще бъде идващият ден,

щом отново аз ще виждам те до мен...

Ти, която си моята малка самодива,

ти, която ме пленяваш с усмивката си жива,

ти, галеща ме със коси от златен кехлибар,

ти, целуваща ме с устни от изгаряща ме жар...

Ти, изпиваща ме с очи - небесна синева,

ти, за мен единствена в света,

ти, смисълът на всеки мой отминал ден,

ти, която си света за мен...

Надеждата едничка с мен остана,

че плачеш някъде и ти сега за мен,

че ще зарасне моята любовна рана,

когато върнеш се при мен...

Слънцето изгрява, красив ще бъде идващият ден,

щом отново аз ще виждам те до мен...