27 may 2012, 17:40

Когато Любовта си отиде

  Poesía » Otra
788 0 0

Бавно и тъжно минават дните,
когато си отиде от теб Любовта,
когато помръкнат искрите в очите,
а в сърцето се настани празнота.

И слънцето вече не е толкова ярко -
свети си горе, но не те сгрява;
Луната става просто светещо тяло,
единствена самотата при тебе остава.

Радостта е радост, но нещо не достига -
усмихваш се със стаена тъга,
сърцето отново бие в бавен ритъм,
тъжно тупти, щом я няма Любовта.

Времето сякаш за теб е застинало -
минутите бавно и вяло се нижат,
не чакаш нищо, не бързаш за никъде,
когато Любовта си отиде.

И всичко в теб е наполовина -
полу-радост, полу-щастие, полу-усмивка,
изгрев и залез посрещаш с безразличие,
когато Любовта от теб си отиде.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...