10 mar 2009, 14:19

Когато любовта си тръгва

Poesía » De amor

1.4K 0 5

Когато любовта си тръгва,
оставаш сама в нощта
и със скрити чувства затваряш входната врата.

Едва погледнал в своя свят суров,

не разбрал чувството любов,

напускаш с наведена глава света на любовта

и потъваш в самота.

Едва ли някога ще разбереш,

или ще се озовеш

в свят, пълен с лъжи

и несбъднати мечти.

Да си щастлива на света

е красива лъжа, избрала твоята съдба

да бъдеш нещастна в любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тъжен,но много хубав стих!
Прегръщам те,мила!

2009-03-16T08:58:10+02:00
bgroma (Деница Петкова)

Марианка, много е красиво. Човек винаги е най-способен да пише, когато е под влияние на силни чувства и емоции. Пожелавам ти повече положителни емоции, които да отприщят таланта ти.

2009-03-10T19:55:02+02:00
mun4eto (Мариана Кънева)

Благодаря и на двете ви

2009-03-10T19:22:21+02:00
cveti22 (ЦВЕТИНА)

А дали това е твоята съдба........не вярвам

2009-03-10T14:46:40+02:00
buntarkata (Изгрев)

Красиво и тъжно! УСМИВКИ, Мариана! (знаеш ли, че така се казва учителката ми по математика?)

2009-03-10T14:31:38+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0