10 mar 2009, 14:19

Когато любовта си тръгва

1.4K 0 5

Когато любовта си тръгва,
оставаш сама в нощта
и със скрити чувства затваряш входната врата.

Едва погледнал в своя свят суров,

не разбрал чувството любов,

напускаш с наведена глава света на любовта

и потъваш в самота.

Едва ли някога ще разбереш,

или ще се озовеш

в свят, пълен с лъжи

и несбъднати мечти.

Да си щастлива на света

е красива лъжа, избрала твоята съдба

да бъдеш нещастна в любовта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Кънева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжен,но много хубав стих!
    Прегръщам те,мила!
  • Марианка, много е красиво. Човек винаги е най-способен да пише, когато е под влияние на силни чувства и емоции. Пожелавам ти повече положителни емоции, които да отприщят таланта ти.
  • Благодаря и на двете ви
  • А дали това е твоята съдба........не вярвам
  • Красиво и тъжно! УСМИВКИ, Мариана! (знаеш ли, че така се казва учителката ми по математика?)

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...