Когато любовта си тръгва,
оставаш сама в нощта
и със скрити чувства затваряш входната врата.
Едва погледнал в своя свят суров,
не разбрал чувството любов,
напускаш с наведена глава света на любовта
и потъваш в самота.
Едва ли някога ще разбереш,
или ще се озовеш
в свят, пълен с лъжи
и несбъднати мечти.
Да си щастлива на света
е красива лъжа, избрала твоята съдба
да бъдеш нещастна в любовта...
© Мариана Кънева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
