Когато любовта умира,
Остават думи, обещания,
Разпилени в бездната мечти
И много, много разкаяния.
Когато любовта умира,
Остават забравени неволно вещи –
Писмо, бутилка, билет за кино,
Две-три красиви свещи...
Когато любовта умира,
Остава отменено пътуване,
Отворен куфар, дрехи
И онова зловещо сбогуване...
Когато любовта умира,
Остават снимки и албуми,
На тях усмихнати лица,
Ах, как пронизват като куршуми!
Когато любовта умира,
Стене струна на китара,
Навява скръб, дълбае рана...
Влажен е листът, непишещ – химикала...
© Ванс Todos los derechos reservados