Ела, поне без свян да поговорим

в нощта, когато виното горчи.

Не виждам повод - омърсен - да спорим,

а миналото още ни гълчи.

И думата дали ще се сниши,
дали в сърцето ми ще заглуши
и стон, и зов, и вятърни мечти - мълчи!
Признанието скрито е в моите очи.

Емоциите рядко имат глас,
но често те ни позволяват
съзнаваното, че с нашето "аз" 
ще трябва други да се съобразяват.

Последната, в която се вричаш, и не предаде!
Последната думичка - сричаш
в сън приказен и най-вече наяве
и шепнеш я тъй нежно: „Обичам!"