Когато мечтите заспиват
649
0
0
Ела, поне без свян да поговорим
в нощта, когато виното горчи.
Не виждам повод - омърсен - да спорим,
а миналото още ни гълчи.
И думата дали ще се сниши,
дали в сърцето ми ще заглуши
и стон, и зов, и вятърни мечти - мълчи!
Признанието скрито е в моите очи.
Емоциите рядко имат глас,
но често те ни позволяват
съзнаваното, че с нашето "аз"
ще трябва други да се съобразяват.
Последната, в която се вричаш, и не предаде!
Последната думичка - сричаш
в сън приказен и най-вече наяве
и шепнеш я тъй нежно: „Обичам!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
