exs_77 (Екатерина Спасова) exs_77 (Екатерина Спасова)
1 141
19 sept 2018, 13:44

Когато нещо липсва

  Poesía
832 0 2

Не се научи да обичаш,

а можеш хиляди неща,

все бързаш, бориш се и тичаш

да се надбягват със света.

 

За обич не остана време,

не я разбра, не я плени...

Остави се от теб да вземе

Животът, колкото реши...

 

А беше нужно, беше всичко -

от обич е светът роден.

Тя - любовта ти - е едничка,

с която си от дъх роден!

 

Без обич тъжното привиква,

остава трайно и тежи... 

Без обич, вярно е, се свиква,

но тъмно е и ти горчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Спасова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0