Sep 19, 2018, 1:44 PM

Когато нещо липсва

  Poetry
834 0 2

Не се научи да обичаш,

а можеш хиляди неща,

все бързаш, бориш се и тичаш

да се надбягват със света.

 

За обич не остана време,

не я разбра, не я плени...

Остави се от теб да вземе

Животът, колкото реши...

 

А беше нужно, беше всичко -

от обич е светът роден.

Тя - любовта ти - е едничка,

с която си от дъх роден!

 

Без обич тъжното привиква,

остава трайно и тежи... 

Без обич, вярно е, се свиква,

но тъмно е и ти горчи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...