15 sept 2007, 19:54

Когато нещо от мен си отива

  Poesía
1.9K 0 20
Когато нещо от мен си отива,
очите мои в реки се превръщат...
Ах, как се мразя такава - сълзлива...
Момиче мъжко, а с женствена същност...

Ту То от мен, ту от него аз тръгвам...
Тъй е в живота... Ту - здрасти, ту - сбогом...
Уж за добро е, а все пак се бъгвам...
Не сме венчани, ни цифром, ни словом?!

Но щом душа и сърце съм му дала
години, ден или няколко мига,
не мога с лека ръка към финала
да се измъкна като шушумига...

Сърцето мое съсиреци кашля...
Но до последния пулс ми е верно...
ВълнАта все на ръба си ме праща...
И всеки път лъже, че е... последно...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гери... бездиханна и бездумна съм.
    Силно, по-силно, най-силно... и Риа.

    Поздрав и усмивка.
  • Човек е толкова голям,
    колкото са големи
    мечтите му !
    Силна си !
    И заслужаваш много !
  • Само ти, Рия, си знаеш защо толкова дълго си се примирявала с тези условия.
    Ще преразкажа една притча, която съм прочел от Бертолд Брехт. Къщата на някого се запалила, вече пламнали и веждите, и косите му, и покривът всеки миг щял да се срути. "- Защо не излезеш навън, приятелю!" - извикал му някой. "- Бих излязал, но се страхувам че вън може да е още по-лошо!" - отговорил човекът.

    Бертолд Брехт разказва това по повод някои работници, които въпреки непоносимото си положение (тогава) отказват да се вдигнат на стачка в защита на правата си, от страх положението им да не стане още по-лошо.

    Но за теб съм уверен, че "навън" по лошо няма да стане! Желая ти успех!
  • Страхотно,Гери!Ти си силна жена!Не се предавай никога!
  • Браво, Риа!
    Желая ти много сила!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...