Когато нещо от мен си отива,
очите мои в реки се превръщат...
Ах, как се мразя такава - сълзлива...
Момиче мъжко, а с женствена същност...
Ту То от мен, ту от него аз тръгвам...
Тъй е в живота... Ту - здрасти, ту - сбогом...
Уж за добро е, а все пак се бъгвам...
Не сме венчани, ни цифром, ни словом?!
Но щом душа и сърце съм му дала
години, ден или няколко мига,
не мога с лека ръка към финала
да се измъкна като шушумига... ...