Когато нещо от мен си отива
очите мои в реки се превръщат...
Ах, как се мразя такава - сълзлива...
Момиче мъжко, а с женствена същност...
Ту То от мен, ту от него аз тръгвам...
Тъй е в живота... Ту - здрасти, ту - сбогом...
Уж за добро е, а все пак се бъгвам...
Не сме венчани, ни цифром, ни словом?!
Но щом душа и сърце съм му дала
години, ден или няколко мига,
не мога с лека ръка към финала
да се измъкна като шушумига...
Сърцето мое съсиреци кашля...
Но до последния пулс ми е верно...
ВълнАта все на ръба си ме праща...
И всеки път лъже, че е... последно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени