Когато някой стиховете ни отвори
Когато някой стиховете ни отвори,
ще сети екзистенциалните простори,
поели пътя на взаимност – приветливи
сред нови общности от хора отчуждени
и в редовете топли и красиви
ще разбере – не сме от тези: примирени,
а всеки в живота днешен настоява
и знае радост висша как да преживява.
В отминалия вече двадесети век
роди се общността на прагматичния човек-
питам ви какво е днешното ни общество,
дали наистина господства Демокрация
и как човекът с неговото естество
успява да живее в деградация
или да погледнем в годините преди,
за да оценим направените тук следи!?
Съборени са вече прежните олтари
и как изчезнаха илюзиите стари,
но отчужденият човек отново си е роб
и върху туй не спирам аз да пиша,
че липсата на общност ти поднася гроб,
от което моето перо въздиша,
описвайки съвременните светове
чрез преживяване в тези редове.
Преминахме в съществуване глобално
и сетихме дъха на нещичко нахално
със привкуса на обществото диво,
което даже преживяване руши
и прави ежедневието ни сиво
без изгледи да може някой да ни утеши,
защото сред потоците на рой измами
разстилат се пред нас безброй човешки драми.
Мойсей и Лъки са обществено значими
и стиховете им са поносими,
защото сред царуващата тук противност,
с персонажите, прецизничко подбрани,
показват те пътека на невинност
и думите им от всички са разбрани,
а щом пък нещо се преувеличава,
Росица иска и да се внимава.
Подробно преживяването съм изложил
и труд упорен в текстове съм вложил-
в процес реален – сложен, противоречив,
на всеки който нещо му говори
с език полифоничен и красноречив,
та личните проблеми да затвори,
но всичко се говори с език небесен,
достигащ до читателя с лик чудесен.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Когато някой стиховете ни отвори
какво ли ще съзре зад тези думи?
Намерени са пътища и отговори
построени са мостове помежду ни.
В създаването и развиването е позитивното и правото.
Поздрав и усмивка Валери. -
Добре бе, Кити! Ама нали знаеш, че тост се редактира като вдигнеш друг - бисерен, от онези, които ти знаеш. Иначе - долу всички цензурни забрани...
Ха, н....е! -
Привет Албиция!
Страхотно коментираш, но няма да се затваряме в себе си, а ще обединим усилията си и така ще използваме новите възможности, които носи глобалното общество, защото без да го овладеем и затворени в себе си, се подготвяме, примерени да прекрачим прага на отвърдното.
Поздрав! -
Ами, щом трябва, нека е след...не по време
-
Тостовете Кити, няма да подбираме,
но ще ги редактираме! -
Здравей, Креми!
Да се огледаме един в друг от позицията на личностната си идентичност е предел на ценностната ни ориентация.
Поздрав за коментара! -
Става, Валери
Но нея ще я пуснем без редакция, че да се види какви сме веселяци всички Аз тогава ги редя, едни бисерни -
Кити! Ама ти си страхотна....Какво има да коментираме, когато е време да се напием, но преди това да се разберем какво трябва да правим, а то е да си издадем поредната книга за това как сме се напили...
Поздрав! -
Решението ти Мери, е мъдро - да правиш онова, което трябва, а това, което сега трябва да правим е доброволно обединила се общност за постигане на личностно развитие. Сайтът и това, което сме направили до тук спада към предпоставките.
Поздрав! -
Съборени са вече прежните олтари
и как изчезнаха илюзиите стари,
но отчужденият човек отново си е роб
И е болезнено да го осъзнаем. Но в душите си можем да бъдем свободни, независимо от всички окови които ни налага глобалното общество.
/оправи "орй измами"/ -
Ахааа, да си дойдем на думата
Какво да коментирам, то всичко е казано от теб, Валери!
Поздрави -
Реших ...... тъй като онуй царуващото може .... - аз да си направя, каквото трябва!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!