Влизам в стаята с букет цветя,
усмивката се спуска по конец.
Щастлива днес е моята душа,
от срещата ни в златния телец.
Но ти стоиш във моята вина,
с разстрелващ поглед - свити вежди.
Увяхват мигом моите цветя,
прекършват се големите надежди.
Остава само споменът отнесен
да плува като кораб в паметта,
възкръснал всяка нощ обесен,
като черен демон трови съвестта.
Защото грешка е да бъдеш прагматичен,
когато става дума за любов.
Да следваш плътно ходове - тактичен,
това не е любов - шамар суров...
Така въртя се в смътни кръгове циклични,
след всяка стъпка ставам все по-слаб.
Нощта приспива с плавни тонове ритмични
и простенва във кошмар - любовен крах...
© Валери Янев Todos los derechos reservados
когато става дума за любов."
Така е, поне тогава трябва да си позволим лукса да сме импулсивни и нелогични!
Пишеш прекрасно!
Поздрав Нанизвам ти стотина усмивки на един конец ....... хвани другия край