Когато няма любов
Влизам в стаята с букет цветя,
усмивката се спуска по конец.
Щастлива днес е моята душа,
от срещата ни в златния телец.
Но ти стоиш във моята вина,
с разстрелващ поглед - свити вежди.
Увяхват мигом моите цветя,
прекършват се големите надежди.
Остава само споменът отнесен
да плува като кораб в паметта,
възкръснал всяка нощ обесен,
като черен демон трови съвестта.
Защото грешка е да бъдеш прагматичен,
когато става дума за любов.
Да следваш плътно ходове - тактичен,
това не е любов - шамар суров...
Така въртя се в смътни кръгове циклични,
след всяка стъпка ставам все по-слаб.
Нощта приспива с плавни тонове ритмични
и простенва във кошмар - любовен крах...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Янев Todos los derechos reservados
Нанизвам ти стотина усмивки на един конец 
