26.02.2008 г., 7:18 ч.

Когато няма любов 

  Поезия » Любовна
854 0 6

Влизам в стаята с букет цветя,
усмивката се спуска по конец.
Щастлива днес е моята душа,
от срещата ни в златния телец.

 

Но ти стоиш във моята вина,
с разстрелващ поглед - свити вежди.
Увяхват мигом моите цветя,
прекършват се големите надежди.

 

Остава само споменът отнесен
да плува като кораб в паметта,
възкръснал всяка нощ обесен,
като черен демон трови съвестта.

 

Защото грешка е да бъдеш прагматичен,
когато става дума за любов.
Да следваш плътно ходове - тактичен,
това не е любов - шамар суров...

 

Така въртя се в смътни кръгове циклични,
след всяка стъпка ставам все по-слаб.
Нощта приспива с плавни тонове ритмични
и простенва във кошмар - любовен крах...
 

© Валери Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Защото грешка е да бъдеш прагматичен,
    когато става дума за любов."
    Така е, поне тогава трябва да си позволим лукса да сме импулсивни и нелогични!
    Пишеш прекрасно!
    Поздрав Нанизвам ти стотина усмивки на един конец ....... хвани другия край
  • Дано твоите цветя отново да се съживят!
    Както и... надеждата ти!
    Интересен стих си написал!
  • Много харесах стиха ти!
  • Трогна ме!Много тъжен,но истински стих!Поздравления!
  • тъжно и красиво...за тъгата - любовен крах...
    Много ми хареса, много. с обич, Валери.
  • усмивката се спуска по конец !!!!!!!
Предложения
: ??:??