Кажи ми,
усещаш ли вятъра
в къдриците твои,
който лудува,
кажи ми,
усещаш ли полъха
на морския бриз,
който за твоите устни
тъгува.
Кажи ми,
усещаш ли погледа,
който с несподелена любов
теб те обгръща,
кажи ми,
усещаш ли порива
на желание страстно,
което тебе прегръща.
Защо ли те питам,
отговор няма,
чувствуваш красивото
само когато обичаш,
сърцето не тръпне ли,
думите са само измама
и клетви да казваш,
и в любов да се вричаш.
Октомври, 2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados