17 окт. 2019 г., 20:41

Когато обичаш

1.8K 7 31

Кажи ми,

усещаш ли вятъра

в къдриците твои,

който лудува,

кажи ми,

усещаш ли полъха

на морския бриз,

който за твоите устни

тъгува.

Кажи ми,

усещаш ли погледа,

който с несподелена любов

теб те обгръща,

кажи ми,

усещаш ли порива

на желание страстно,

което тебе прегръща.

Защо ли те питам,

отговор няма,

чувствуваш красивото

само когато обичаш,

сърцето не тръпне ли,

думите са само измама

и клетви да казваш,

и в любов да се вричаш.

 

Октомври, 2019г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красив и нежен стих! Поздравления, Гавраил!
  • Ели,написа прекрасен коментар.Благодаря ти!
  • Иржи,благодаря ти че си се постарала за коментара в стихови вид.Винаги ми харесва.Желая ти спокойна неделна нощ и много слънце утре!
  • Албена,очаквах твоя коментар и когато го видях на страницата си разбрах че не съм се излъгал.Мъдри са и твоите думи.Благодаря!
  • Дочка,поздравявам те и аз и ти желая слънчева октомврийска седмица.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....