Когато полъхът далечен
767
0
0
Когато полъха далечен
като дихание усетиш
да докосва твоята душа,
тогава знай - мигът е вечен
и ти сам ще се досетиш
за тази топла чистота.
Когато болката трептяща
започне вече да гори
и със пелена изящна
покрие твоите очи.
Когато смеейки се плачеш,
когато шепнешком крещиш
и мислейки си, че се влачиш,
всъщност чувстваш как летиш.
Когато стъпвайки в гората,
чуваш птичи гласове,
тогава знай, че на земята
има някой, който те зове.
като дихание усетиш
да докосва твоята душа,
тогава знай - мигът е вечен
и ти сам ще се досетиш
за тази топла чистота.
Когато болката трептяща
започне вече да гори
и със пелена изящна
покрие твоите очи.
Когато смеейки се плачеш,
когато шепнешком крещиш
и мислейки си, че се влачиш,
всъщност чувстваш как летиш.
Когато стъпвайки в гората,
чуваш птичи гласове,
тогава знай, че на земята
има някой, който те зове.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Антоанета Илиева Todos los derechos reservados
