Когато полъхът далечен

    Когато полъха далечен
    като дихание усетиш
    да докосва твоята душа,
    тогава знай - мигът е вечен
    и ти сам ще се досетиш
    за тази топла чистота.

    Когато болката трептяща
    започне вече да гори
    и със пелена изящна
    покрие твоите очи.

    Когато смеейки се плачеш,
    когато шепнешком крещиш
    и мислейки си, че се влачиш,
    всъщност чувстваш как летиш.

    Когато стъпвайки в гората,
    чуваш птичи гласове,
    тогава знай, че на земята
    има някой, който те зове.